Доста почакахме, но най-после има достатъчно сняг за сноу кайт. Покривката би могла да е по-добра и камъните и клековете да са по покрити, но нека сме доволни, че най-после ще се кара. Вятърът напоследък е малко по-проблемен, но ще успеем да го издебнем.

В петък се прибрах от една седмица учене/каране на ски на Семково с една единствена идея в главата – каране на кайт на платото на Витоша.

В събота сутринта около 10 часа вече бяхме горе. Прогнозата за вятъра не беше обнадеждаваща, но много ми се караше. До обяд не трябваше да има никакъв вятър, а след обяд да задуха лекичко с 4 м/с. До 2 часа седяхме на горното плато в чакане нещо да стане. Грееше слънце и въздуха беше дотолкова спрял, че започна да става непоносимо топло. Точно в 2 30 започнаха да се появяват леки, засилваши пориви. В началото едва правех диагонали от по 20 метра на равното и неусетно вятъра засили и можеше да се кара спокойно.

Духаше от към Черни Връх и реших да се пробвам да се кача до горе. Чувал съм, че пътя е диагонал в посока пътеката от Конярника и след това атака нагоре. Тръгнах на там но след преодоляването на 2 улея и доста клекове и хълмчета вятъра много засили а и времето напредваше и озъзнах, че нямам шанс да се кача нагоре. Реших да се връщам и започна трудното. Трябваше да пускам надолу по вятъра който беше вече доста силен. Трудно удържах крилото и постоянно затъвах в клекове, които изцеждата енергията ми. В край на сметка успях да се върна до основното горно плато, точно до малкото връхче в горната част на платото. С известни трудности прибрах крилото и тръгнах по следа от моторна шейна в посока зелената писта. Оказа се, че на места снегът е доста мек и кух въпреки следата от шейна и с големи усилия се върнах. Когато стигнахме до колата беше почти тъмно, а покрай нас минаха хора с челници.

В край на сметка прогнозата не позна и на платото карахе само четирима, макар и след 2 30.

Доста се чудих дали да се качвам в неделята, но реших, че няма как да пропусна хубавия вятър от прогнозата.  Очакваха се 5,5 м/с до 7 мс/с.

В крайна сметка не дойде нищо. Доста хора бяха видяли грешната прогноза и около обяд на горното плато имаше разпънати и напомпани над 10 крила и малко повече желаещи да ги карат. Цял ден имаше моментни пориви по 3-4 м/с някои от които дори доведоха до неуспешни опити за вдигане на крилата.

Накрая около 5 часа вятъра съвсем замря и дори поривите изчезнаха и почти всички се отказаха и прибраха. Мнението, че отдавна не е имало толкова неуспешен ден без никакво каране беше почти единодушно.

Лошото е, че като гледам прогнозата и за другата седмица е почти същата за липса на вятър. Но нищо не се знае – може пак да не познаят и да задуха хубаво.