Зимното време през една от последните съботи на февруари се оказа не достатъчно благосклоннo откъм вятър, но компенсираше със силна мъгла. След липсата на възможност за каране или разходка, избрахме подходящо борче на долното плато на Витоша, което два дни по-късно вече пазеше нашето иглу от вятъра. След опита няколко месеца по-рано, след който успяхме да построим полу-иглу, желанието за построяването на по-истинско се оказа примамливо. Започнахме с изрязването, с помощта на лопата, на правоъгълни блокчета от твърд сняг. Разбира се тези блокчета не могат да бъдат на едно ниво с тези, които всички сме гледали по анимационните или научнопопулярните филми. Но въпреки не идеалната си форма, се оказаха напълно приложими и блокче след блокче, вече се радвахме на стена с не малка височина. Но тъй като времето напредваше, оставихме построеното с идеята да бъде довършено на следващия ден. И ако на тръгване сме имали известни съмнения дали ще намерим иглуто в същото състояние на следващата сутрин, те не намериха основание.

Открихме построената стеничка, напълно стегнала мекия сняг и готова да бъде част от основата, върху която по-късно сложихме и покрив на иглуто. Не само нашата постройка, но и снегът на долното плато като цяло беше доста по-твърд и тежък и предполагаше изрязването на големи блокчета с почти идеална форма. Построяването на остатъка от основните стени вече беше отработено действие и постепенно иглуто, заедно с новопостроеното, започваше да придобива типичната си кръгла форма. Обядвахме все още извън него и към четири часа оставаше да бъде завършена една от крайните цели – поставянето на покрива.

С изрязването на тънки правоъгълници от твърд сняг, наподобяващи плочи, иглуто вече имаше свой покрив, който освен, че предпазваше от снеговалеж и вятър, допускаше част от слънчевите лъчи, които осветяваха вътрешността му.



И след почти два дни оформяне и подреждане на блокчета в правилната позиция, на долното плато имаше иглу, достатъчно просторно, за да приюти поне трима човека.

Порадвахме се на свършената работа, след което блокирахме отвора, който служеше за врата и се надявахме да ни чака две седмици по-късно, запазено от планинските и човешки намеси. В край на сметка беше напълно здраво три седмици по-късно, очаквайки ни със стени, твърди почти като камъни и вътрешни капчуци, в резултат от зимното слънце. Въпреки, че не разполагахме с идеален сняг и инструмент, който да помага при изрязването на блокчета, само с една лопата и достатъчно желание, иглуто продължава да бъде част от гледката на долното плато на Витоша, доближавайки се поне малко до облика на истинските ескимоски иглута.