Всичко се случва края на Януари месец, две седмици след като се сдобих  Slingshot Fuel 11. Мястото – Витоша, някъде по пътеката минаваща пред малкото плато.Реших, че условията са подходящи за първо вдигане на крилото, но не бях съвсем прав. Имах страхотно желание да пробвам новия кайт и нищо не можеше да ме спре. Предишния ден се бяхме качва но, имаше снежна буря и вече бях чакал достатъчно за да извадя новото крило.

Времето беше леко казано неподходящо. Имаше мъгла, която се движеше бавно с вятъра. За него не мога да кажа точно колко силен беше, но в последствие се оказа недостатъчен да държи тежкият Fuel в зенита. Снегът беше неулегнал и кух отдолу, така че се затъваше над коляно.

Разпънахме крилото и следваше надуването. За първи път надувах крило и въпреки помощта от приятелката ми се оказа доста трудно. Fuel-а е не е с система за едновременно надуване на цялото крило, а е по-стар и всяко ребро е с отделен балон. С централните ребра е лесно, защото са големи и дори да излезе малко въздух докато ги запушваш пак остават достатъчно твърди. За сметка на това най-малките в края са просто ужасни. Трябваха ни може би над 10 опита за да успеем да напомпаме едното.

След като крилото беше готово трябваше да се свържат линните. Предвид това,че  беше за първи път , мъглата и затуването в снега не беше лесно,но и не отне прекалено много време.

Всичко беше готово и опитахме да вдигнем кайта. Бях прочел доста за това как става, но практиката е съвсем различно нещо.  Застанахме в позиция за вдигане, но явно не бяхме уцелили угъла спрямо вятъра, за защото след пускането на крилото то падна, търкулна се няколко пъти, премести се с средата на пауър зоната, след което вятърът го пое и започна да ме влачи. След няколко метра по снега успях да активирам системата за безопасност, която се оказа, че е не е закачена правилно (за което не бях аз виновен-така ми продадоха кайта. Авно просто никога не беше ползвана) . Кайта не остана без сила както би трябвало а просто започна да прави спирала в пауър зоната и да ме влачи за сейфти кайшката по снега. След 20-тина метра се заби с земята и успях да спра.

Едно момче беше видяло неволите ми от пътеката и дойде да се опита да ми помогне. Оказа се, че кара кайт на вода и знае как да се спряви с хвърчилото. Въпреки това вятърът  беше много слаб и едва успя да вдигне крилото веднъж, след което то веднага колабира при качването в зенита.

Той се отказа, а аз направих още няколко безуспешни опита и прибрах екипировката. Също за първи път, но след влаченето по снега зад хвъччилото можех да се спрявя с всичко. За жалост нямам снимки от това качване на Витоша, пък и предвид мъглата най-вероятно нямаше нищо да се вижда.

Въпреки проблемите с екипировката и лошото време денят беше полезен и ми помогна да осъзная няколко неша. На първо място видях, че системата за безопасност на кайта не работи и има нужда от корекции. Със сигурност беше по-добре да го разбера при слаб вятър в мекия сняг, отколкото с дъската на краката докато се нося с висока скорост към някои скали.

От друга страна се сетих , че е трябва първо да се науча да управлявам малкото крило с бара и след това да мина на голямото.