Вчера, 19 декември, се качих на долното плато на Витоша за първи път този сезон с ясната идея  „Днес може и да се покара сноу кайт“. Снегът малко по-надолу изглеждаше достатъчен, за да е покрил тревата и повечето храсти, а с изкачването по пътя преминахме през облак-мъгла и горе грееше страхотно зимно слънце. Условията на завет изглеждаха доста добре и тръгнахме нагоре. Едва след излизането от прикритието на дърветата се разкри истинската картина.

Вместо обичайния, почти западен вятър, днес посоката беше север-северозапад със сила 10-11 м/с, с пориви до 14 м/с,  измерени в ниската част на платото. Вятърът беше много поривист, имаше завихряния и носеше част от падналия миналата нощ сняг като река по земята.

Снегът на места беше на навявания, но като цяло все още недостатъчен за пълноценно каране. Посоката на вятъра усложняваше още повече нещата, защото вместо обичайното каране,  успоредно на склона, където има малко повече навят сняг,  трябваше да се правят диагонали, перпендикулярни на наклона в мекия и доста често кух, сняг. Стърчащите храсти и треви още повече усложняваха положението и намаляваха шанса да се покара сноукайт.

Заради неподходящите условия и недостатъчната снежна покривка нямаше много ентусиасти, които да се опитват да покарат. При изкачването се засякохме с едно момче с жълто крило 9кв, а по-късно покрай нас мина друго с 7 кв, но така и не разпъна. Аз имах 2 крила – 5кв и 9.5кв , но реших, че няма смисъл да разгъвам, което и да било. Вместо това направихме малко полу-иглу, в което да се скрием от силния вятър и снега, докато колегата с жълтото крило разпъваше.

Вдигна кайта с един лек скок, но в следващия момент поради поривистия вятър, крилото колабира. Завъртя се и го вдигна с нова сила. Вече го беше дръпнало доста към дърветата и той дръпна сейфтито, като приземи кайта върху едно малко борче и след това дълго време разплита. Малко по-късно събра сили и за втори опит, при който почти успя да направи половин диагонал. Поривистият вятър постоянно сгъваше крилото във въздуха, а когато се оправяше, колегата направи няколко скока по 6-7 метра на дължина. Отново го издърпа към дърветата и той се отказа от повече опити.

Аз през цялото това време довърших заслона и се скрих в чакане на по-добър вятър. Имах надежда, че може да утихне, но падна единствено с 1-2м/с около обяд и след това задуха с нова сила.

Денят не беше никак подходящ за каране, но браво на колегата с жълтата 9-ка, че откри сноу кайт сезона на Витоша.